| РАБОТАТА НА БРОКЕРА Е ТРУДНА, НО ИНТЕРЕСНА |
- Оправдава ли динамиката на варненския пазар наличието на над 300 агенции?
Моето лично мнение е, че бройката е доста по-голяма, тъй като 300 са може би чистите посреднически агенции. Ако към техния брой добавим и всички строителни фирми, които продават не само собствената си продукция, но и други имоти и фирми, чиято основна дейност е съвсем различна от посредничеството, но отварят отделни офиси за имоти, мисля, че ще достигнем доста внушителна цифра. Що се отнася до това, доколко е оправдана тази бройка, ще кажа, че от една страна – за всеки има място под слънцето, от друга страна – обикновено количеството е за сметка на качеството.
- Вие имате достатъчно опит. Бихте ли споделили интересни моменти от практиката си?
Ако започна да разказвам, рискувам да изместя темата на разговора. Мога само да кажа, че всеки случай е една своеобразна “одисея” и че работата на брокера е трудна, отнемаща от личното време и от времето, което по принцип дължим на семейството и децата си. Но е интересна, в повечето случаи и приятна, когато я работиш с желание и когато виждаш резултата от нея.
- Влияе ли рекламата на успеха в този бизнес? Все пак продажбата на имот е по-скоро процес?
И тук има две страни. Мисля, че никой няма да си позволи да отрича ползата от рекламата, за който и да е отрасъл от бизнеса като цяло. Ако нямаше нужда от реклама, тя нямаше да просъществува. Но, тъй като ние работим с всякакви хора, разбира се, че личната препоръка е от съществено значение. Няма по-добра реклама от доволния клиент. Що се отнася по това, че продажбата е процес, да, това е така, но трябва някакво начало на този процес. Защо това да не е рекламата?
- Имат ли по принцип хората доверие на агенциите?
Различно е, но въпросът е отчасти свързан с предния. Покупката на недвижим имот е нещо, което човек не прави всеки ден, нерядко го прави веднъж или два пъти през целия си живот. Това, което за брокера е ежедневие, за клиента е събитие. Брокерът е този, който би трябвало да разбира, да съветва и да помага, не да се налага. Ако спазваме това просто правило, съм сигурна, че доверието към работещите в бранша ще расте. Трябва да се работи по въпроса.
- Това ме подсеща за следния въпрос: как може да се коментира дейността на “домашните” брокери? Притеснение ли е нелоялната конкуренция?
Всеки се притеснява от непрофесионализма и некоректността, без значение от вида на работата. Но когато работиш с хора, това просто е недопустимо. Защото всеки излиза с името си и го защитава. А така наречените “креватни брокери” не излизат с име и няма какво да защитават. Те днес са тук, утре ги няма, а ние – официално присъстващите - оставаме да обираме негативите от тяхната “работа”. Колкото и крайно да Ви звучи – мисля, че от тях няма никаква или почти никаква полза.
- В последно време се налага твърдението, че се очаква рязка промяна в цените на имотите след влизането ни в ЕС? Поумнял ли е българинът, притежаващ имот?
Толкова се говори по тази тема, че тя вече се е изтъркала. Чувала съм вариации от “ще скочат няколко пъти” до “ще паднат наполовина”. Според мен и едното, и другото са твърде крайни мнения. Мисля, че ще се качват, но плавно, и то не всички имоти. Някои може би вече са достигнали своя максимум и ще започнат да се обезценяват.
- Актуалната тема за варненския пазар. Случва ли се вече сезонният пик на продажбите или е пресилено да се говори за подобно явление?
Най-хубавото или може би най-лошото в работата с недвижимите имоти е нейната непредвидимост. Моето мнение е, че всеки вид имоти – апартаменти, вили, вилни имоти, курортни имоти или парцели имат свой собствен “сезонен пик”, който не се подчинява на общо правило. - “Английският бум”. Как може да се окачестви – явление или процес? И защо точно англичаните са на първо място сред чужденците, притежаващи имоти в България? Колкото и неромантично да звучи, мисля, че по-голямата част от англичаните, купили имот у нас, са го направили със спекулативна цел – печалба. А защо те ?– ами може би са по-прозорливи от другите. Освен това, мисля, че този процес вече забави своите темпове. Първоначално чужденците идваха и купуваха безогледно евтини къщи и дворове, но цените скочиха твърде много и сега май повечето идват да гледат, отколкото да купуват.
- Очаква ли се “ втора вълна” от западни инвеститори, от Германия например? Можем ли да обвържем чуждите инвестиции с т.нар. ”евроскептицизъм” ?
Като че инвестиционните намерения се промениха. Мисля, че отминава времето на чисто “спекулативната” покупка на евтини имоти. Мисля, или по-скоро се надявам, че все повече от инвеститорите ще живеят или работят тук – в закупените от тях имоти.
- Един малко страничен въпрос: индексът РЕМИ. Доколко е актуален и не е ли просто опит на НСНИ да копира европейските модели?
Ако трябва да съм искрена, според мен този индекс има по-скоро статистическа, отколкото практическа функция. Основанието ми е твърде голямата динамика на пазара на недвижимостите. - Според вас, адекватно ли е българското законодателство на активния пазар на недвижими имоти? Засега не, но има надежда. Все някога и това ще стане. Дано да е скоро.
- Ще продължава ли да е атрактивно северното черноморие? И ако да, дали причина за това е свръхстроителството на юг?
Северното Черноморие си има своя чар и смятам, че е по-красиво като дадености от Южното, което пък е по-лесно достъпно като природа. На север е по-девствена природата, което го прави атрактивно в очите на инвеститорите. Дано обаче не направят с него това, което направиха на юг. Защото тогава ще говорим за природата в България в минало време.
- Можете ли да направите прогноза за развитието на пазара след 01 януари 2007 г?
Не се наемам да правя прогнози. Дано се развива успешно, пък ще видим.
,