Китай се превръща в най големия производител на злато в света. На фона на постоянното намаляване на добива на злато в Южна Африка, Китай се утвърждава като производител №1, а китайското правителство прави златото все по достъпно и привлекателно за гражданите си. Традиционно златото има голяма притегателна сила за всички азиатски народи, но до неотдавна обикновените хора в Китай имаха затруднения дори при купуване на златни бижута. Това, обаче е минало и Китай възнамерява да стане центъра, където ще се определя световната цена на златото. Докато доларът ослабва, юанът става все по силен, подкрепян от бурно развиващата се и експортно ориентирана китайска икономика. Възможно е на определен етап китайското правителство да го подкрепи със злато и тогава той може да стане резервна валута, която ще бъде по привлекателна от долара.
Авторитетния анализатор Ричард Ръсел се пита кога широката публика ще се заинтересува от златото.
Как може цената му да скочи от 250 щатски долара за унция (31.1г.) до 950 долара и интереса да е ограничен? Според Ръсел фазата на „невидимият” повишаващ се пазар на златото все още продължава. Липсата на интерес сега е гаранция, че интереса ще бъде изключителен и манията ще обхване всички в бъдеще.
Що се касае среброто, когато златото е било 850 долара през 1980 г., цената на среброто достига до 50 долара, докато сега е около 19.00 долара за унция.
Среброто изостава и по всички критерии е ефтино. По долу е графиката на цената (номинална) на среброто от 1981 г. до наши дни.
Тези инвеститори, които искат да купят сребро в България на много изгодна цена, могат да използуват една възможност, която все още съществува. БНБ продава стари юбилейни сребърни монети на цени, които практически са около нивото на цената на сребърното им съдържание.
Така например монетата от 5 лв „В.Левски” има тегло 20.5 грама, съдържание на сребро 0.9 (90%) и цена без ДДС 12 лв.
Друга монета – 20 лв „ 100 г. София столица на България”, която е в горния десен ъгъл на бланката на нашия нюзлетър, има тегло 32 грама, съдържание на сребро 0.9 и цена без ДДС 21.50 лв.
Елементарните изчисления показват, че тези монети са много изгодни. Пълен каталог с вида, описанието и цените на монетите има в раздел „нумизматика” на уеб сайта на БНБ. Те могат да се купят от БНБ и имат, и нумизматична стойност, но както споменахме по горе, съдържанието на сребро в тях осигурява достатъчна стойност дори като скрап.
Американският долар и световната финансова система са друго направление, което трябва да бъде следено постоянно. Както вече сме споменавали, валутните резерви на повечето централни банки (ЦБ) по света са в долари и състоянието на световните финанси зависи в голяма степен от долара, а в някои случаи, когато имаме връзка чрез борд или фиксиран курс (Китай, Хонг Конг, С.Арабия и други страни от района на Залива) връзката е директна. Сегашното състояние на световната финансова система е резултат от Кейнесианската философия. Аргументът на Кейнес “In the long run we are all dead” (В дългосрочен план ние всички сме мъртви) е оправдание за всички политици от 1936 г. насам да възприемат инфлационната икономика, да действуват само в краткосрочен план и да „произвеждат” пари и инфлация. Зад „научната” фразеология на повечето от тогавашните и сегашните икономисти се крие решението на всички проблеми на икономиката чрез „печатане” на пари. Чака ни проблем, защото едва ли Бърнанке ще последва примера на П.Волкър, който вдигна лихвите до 18% през 1980 г. Годината е на президентските избори и никой от Федералния резерв няма да допусне лихвите да се повишат. Освен това сега е много по опасно, поради колосалният размер на един нов феномен – дериватите, които надвишават 500 трилиона долара и взаимосвързаността на световната икономика. Последното намаление на лихвите от Фед до 3% ще доведе до инфлация. То е направено преди всичко за да се спасят банките. Американските банки са повишили дългосрочните лихви в последните дни. Обикновено банките кредитират дългосрочно и заемат пари краткосрочно, което означава, че бизнеса и хората ще трябва да плащат повече за взетите заеми.
Златото и среброто са елементи от стоковия пазар, където се търгуват метали, храни, източници на енергия и други, за разлика от фондовия пазар (пазарът на акциите). Фондовият пазар отбеляза бурно развитие в края на миналия век, но от 2000 година ръста му е номинален и ако се вземе пред вид натрупаната инфлация положението не е никак розово.
От 2000 година насам се наблюдава силен ръст на индекса на всички стоки, графика на който е показана по долу. От графиката се вижда ясно изразена тенденция на ръст, която е свързана преди всичко с инфлацията и големия ръст на икономиките на Китай, Индия и други азиатски страни. Като прибавим лошата реколта в някои части на света можем да смятаме, че в близко бъдеще цените на стоките и храните ще се повишават и е въпрос на избор областта, в която да се инвестира или да се започне производство.
Въпреки, че е възможно намаляване на темповете на развитие на световната икономика вследствие на евентуалната рецесия в САЩ, която е все по вероятна, натиска върху стоките и другите активи, „които могат да се пипнат” ще продължи в обозримо бъдеще. Една от главните причини за това са огромните валутни резерви, които Китай, Япония, Русия и други страни са натрупали. По голямата част от тези резерви са в долари и притежателите им възприемат тактика на постепенно освобождаване от тях. Това става чрез купуване на стоки и създаване на запаси, както и чрез създаване на държавни инвестиционни фондове, които започват да влагат натрупаните валутни резерви, като изкупуват банки, акции на компании, главно в САЩ, както и на цели компании. Това става постепенно, за да не се повишават цените и за да не се предизвика колапс на долара. Макар някои от страните с големи валутни резерви да са в повече или по малко явен конфликт със САЩ, всички имат интерес да не клатят лодката на световната финансова система. Поне засега. По долу е дадена графика на валутните резерви в трилиони долари на основните им притежатели по данни на сп. „Икономист”.
Падането на лихвите в САЩ до 3% ще има отражение върху лихвите навсякъде по света, но то няма да е едно и също. При страните с фиксиран курс от Арабския залив падането на лихвите донесе преди всичко инфлация – 6.5% в Саудитска Арабия, 9.8% в ОАЕ, 14.5% в Катар и др.
Общото впечатление на част от анализаторите е , че Федералният резерв спасява преди всичко и на първо място американските банки, а икономиката е оставена на втори план. В името на спасението си банките в САЩ са повишили дългосрочните лихви. По принцип банките кредитират дългосрочно, а заемат пари краткосрочно, което означава, че хората и бизнеса ще получават по ниски лихви, но ще плащат повече за взетите заеми.
Прогнозите за европейските лихви са нееднозначни. От една страна се очаква те да паднат до 3% към края на годината но от друга страна ръста на паричния агрегат М3 при еврото през последната година е бил около 12%, което е предпоставка за инфлация. ЕЦБ може да се принуди да вдига лихвите за да се справи с евентуална инфлация. Паундът вече падна и се очаква това да продължи. Еврото трябва също да падне спрямо долара за да може европейските стоки да са конкурентноспособни на световните пазари. Тази дилема пред ЕЦБ прави бъдещето и поведение непредсказуемо. Уорън Бъфет прогнозира спадането на долара да продължи докато не се реши проблема с търговския дефицит на САЩ. Като цяло може да се предполага, че конкурентното отслабване на валутите в световен мащаб ще продължи в близко бъдеще.
Ще завършим с прогнозата на най скъпо платения консултант Хари Шулц. Според него най лошото предстои през следващите една до две години. Дериватите като термити са изяли основите на къщата на кредитите/кредитните карти и сега тя се свлича. Лошите финансови новини са ежедневие : рецесия, кредитни проблеми, падане на цените на имотите, спадане на продажбите и ръст на инфлацията. Тези лоши новини удрят пазара едновременно и Х.Шулц очаква най лошата финансова буря през последните може би 100 години. Само когато всички банки, кредитори и големи корпорации изчистят зависимостта си от дериватите и балансите им станат прозрачни, и когато банките започнат да се кредитират свободно, само тогава ще бъде възможно да се влезе във води, свободни от акули. Съветите на Х.Шулц са : избягвайте срочните депозити, прехвърлете се на 2-5 годишни облигации (не на САЩ), изтеглете се от американския долар и заемете позиции в швейцарски франкове. Избягвайте дългове, купувайте стоки и храни, от които ще се нуждаете в бъдеще, акумулирайте кеш. Ние няма какво да добавим.
Източник: Истински пари