Градинката, която искаше да е зелена и отговорът на терора

Живея на централно място в София – до хотел Плиска. Около мен каквото си пожелаеш - магазини, заведения, дискотека, мол и навсякъде алкохол, алкохол….пияници  по градинките, зелени площи превърнати в сметища ,паркинги на зелени площи и приготовления за още застрояване и за отваряне на още „инвестиции”…
 

А блокчето ми – 4-ри етажно – тъне в мрак, няма средства общината за лампи, нищо че наоколо е като Лас Вегас… Няма средства да се засадят дръвчета, има средства само за още инвестиции. Няма начин да се разкарат и пияниците, да спрат да лежат по градинките и да крещят по нощите…
На моята наивна душа , жадуваща за красива България взе да и дотяга и реших да започна облагородяване на една от градинките до блока ми. Тя преди време беше строително сметище,с което зеленината там беше унищожена. След което се превърна в цигански катун със сергии и нерегламентиран паркинг , известен в  София…Изникнаха и няколко малки търговски обекта – будка за цвета и заведение за бързо хранене. Тръгвайки да я облагородявам, първо трябваше да намеря пръст ,с която да се запълнят огромните образували се ями…имах късмет, попаднах на добри хора и те докараха и изсипаха един самосвал пръст…
И тогава започна всичко... Изневиделица изскочиха едни комшии от блока – сем .Перфанови. Няма три пет, направо започнаха шутове да ми раздават , както и на майка ми и да ни викат”Вие за кои се имате….”насъбра се народ да гледа…викнахме полиция, излезнаха комшийки от входа ни да ни защитят – да ни защитят ,колко да ни защитят – все стари баби на по 76- 86 години. Обаче излезнаха жените, казаха си – искаме градинка, защо спират хората… Пред полицията сем. Перфанови казаха ,че ние сме ги нападнали ,а те се били защитавали . След това започнаха да крещят ,че градинка тук няма да има ,че това било „Частна собственост”, хванаха и изтръгнаха едно колче, което бе поставено, за да спира нахлуването на коли и това пред очите на полицаите…. Полицаите ги спряха с думите : „Къде сте помъкнали това колче” , те го оставиха, после пак го понесоха, накрая го изхвърлиха в контейнера за боклук до спирката на автобус 72….дойдоха хора от спирката да ни помогнат да го извадим и пак да го поставим на мястото….
Аз извиках някой и друг приятел да помага за градинката и същият ден по –късно влезнахме в градинката да работим. На свечеряване, вече поизморени, точно да се заприбираме – ей ти ги Перфанови пак излизат – единият се съблича гол (Радко Перфанов)и ни показва татуировките си и крещи „ Ще ви смачкам, виж те ме к’ъв съм як” , Станка Перфанова крещи „ Ще ви убием и ще ви заровим в скапаната ви зелена площ” . Нашите приятели се опитаха да поговорят с тях, а те им викат – „Махайте се, тия са луди, ако продължите да идвате ,ще ви бием”. Нашите приятели не се махнаха и застанаха помежду ни , за да възпрепятстват сблъсък. Аз вземам телефона на единия ми приятел ,за да извикам пак полицията и Станка Перфанова ми скача ,започва да ме удря и ми взима телефона. После вземам телефона на другия ми приятел, но вече го държа здраво, Станка Перфанова пак ми скача,започва да ме удря и да се опитва да ми вземе телефона, аз обаче стискам здраво. Слагам го до ухото и звъня, тя ме хваща за косата и започва да ме влачи, приятелите ми и майка ми се опитват да я махнат – свързваме се с полицията, трудно се чуваме , защото се сипят крясъци , писъци, закани….Спирката на  автобус 72 се опразва…. Накрая се изтегляме съвсем до спирката на 72, защото макар и опразнена има хора ,които минават и гледат, и Перфанови се прибраха. Идват полицаите, разказваме им и те ни казват – „ Щом ви бият , зарежете я тая зелена площ” , а аз им казвам , няма да я зарежа, утре пак съм тук да садя цветя и дървета, няма да ме откажат, най-много да ви тежа на съвестта, ако не ги спрете тези. След този случай Перфанови ни подминават, спират да ни нападат. Засаждаме си градинката, садим в гуми също, които и да служат като заграждение срещу паркирането на колите… и хоп не след дълго, първо всичките ни дървета се изтръгват, после хоп започват гумите да се разхвърлят, пръстта да се опразва. Разбиват ни се мазетата, започва и топлата вода на входа да се спира – хващаме един друг комшия от съседния вход, пръв приятел на Перфанови-   и за спирането на водата, и за разхвърлянето на гумите – полицията го арестува….
Междувременно ходим в общината да видим тази зелена площ с какъв статут е – навсякъде пише – обществена зелена площ- добре ,ама на нея два търговски обекта, как поникнали никой не знае, не ги закачаме, макар и незаконни са съвсем малки и са за бързо хранене и цветя, спокойни сме, че пише „Обществена зелена площ” – добре но от общината ни казват ,че бившата главна архитетка на „Слатина” - Румяна Бръшкова си била присвоила площта, тя така им казала, но документи нямали и магазините били нейни и искала да строи там… и тук идват куп подробности – зелената площ е под 450 кв.метра, не може да е отделен имот, на зелената площ има общинско тото, тревата се коси от общината и документи не ни се показват, освен тези , на които пише обществена зелена площ….
Междувременно се борим и с пияниците ,които се въргалят по площадката и зелената площ, крещят по нощите, алармираме, че има прекалено много заведения за алкохол наоколо ,аз снимам търкалящите се пияници, алармирам ,че има училище и детската площадка….Резултат има….Отваря се нов магазин и то не на кого да е , а на самите Сем. Перфанови - и то не за какво да е , а за алкохол и цигари, и то не къде да е , а директно в блока ни , в аварийния заден изход на блока ….Отваря се и една дискотека зад блока…..дъни се музика по цяла нощ в петък и събота, пияниците се увеличават и стават все по -нагли. Единият магазин за цветя(на зелената площ) се сменя и с новия му собственик идват и глутница  кучета, които вечер ни лаят по тъмното. Пред входа ни започват да се паркират коли, така че дори да не можем да излезем от него….Когато става земетресение – с трудност се измъкваме от заградения с коли вход…. За всичко  алармираме, пишем, правим и подписка от входа, че сме в пълен мрак, че искаме лампи и облагородяване на зелената площ… Перфанови влизат в контакт с майка ми , първо защо не сме им искали магазина за алкохол и уж правят нещо като примирие, като обещават дори да засадят нещо в градинката,но не се стърпяват и пак по-някое време заплашват със смърт и че ще ни изгонят от квартала ??? Странно примирие, но все пак ние сме обнадеждени …
От общината им узаконяват напълно магазина- няма норма колко заведения и магазини за алкохол да има, пияниците не са проблем, нашето мнение не е от значение, аварийният ни изход не ни трябва… и така Перфанови спокойни вече за магазина си започват да ме заплашват наново със смърт ,ако не се махна да живея на друго място,че ще ме натикат в багажника си,( и то посред бял ден) на бабите от моя вход казват – че не искат да общуват с нашия пропаднал вход и ето една вечер се започва покушение над дома ми – хвърлят се огромни павета, за да счупят прозорците. В началото опитите са неуспешни и паветата падат къде ли не, пълен мрак е, само се чува страшен шум…Нито тези дето хвърлят виждат къде хвърлят, нито хората ,които вървят (защото Плиска е оживена и през нощта) виждат хвърчащите павета, които могат да ги убият… Викаме полиция, докато дойде хоп едно зверско изтрещяване – единият прозорец е счупен…Нещата утихват ,след малко хоп още едно зверско изтрещяване – другият прозорец е счупен ..Затишие…Полицията идва…никой не видяла..2 през нощта е - лягам да спя….точно се успокоявам и унасям , около 4 сутринта хоп – още едно зверско изтрещяване и пада паве точно до главата ми и още един прозорец е счупен….Чуват се вече смели викове, полицията пак идва, пак никой не вижда…

Моля да обърнете внимание на случая , защото животът на хората в блока и най-вече моят е застрашен от въпросните бизнесмени. Моят телефон за връзка е 0890 50 20 66. А ето и групата ми във фейсбук ,която съм направила по случая с градинката:

 - Арест за сем.Перфанови, които безумно унищожават градинката пред блока ни

Диана Бодурова