БЪЛГАРИЯ: село Аврен, област Варна

 

 

Разположено е в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в южните полегати склонове на Авренското плато, на височина 360 м. Умереноконтинентален климат. Черноземни почви.

 

 

Зърнопроизводство, лозарство, зеленчукопроизводство, млечно животновъдство. Два микроязовира.

 

 

Читалище „Петко Славейков”, основано през 1901 г. Запазена е църквата „Св. Петка”, построена през 1868 г. с икони на Иванчо Кънчев (1.VIII.1844 – 12.VIII.1921) от тревненския род Захариевци. Етнографска къща музей. Филиал на астрономическата обсерватория във Варна. Специализиран център за информационни и комуникационни услуги. Паметници на Липчо Няголов (борец против османското владичество) и на загиналите в заключителната фаза на Втората световна война 1944-1945.

В околностите на селото има останки от тракийско селище, светилище на Тракийския Херос, две византийски крепости от 5-6 в., средновековната крепост Петрич (Петрич кале) от 11-15 в. и пещерен манастир.

 

 

Между склоновете на Авренското и Франгенското плато преминава отбранителен пограничен вал, открит от Карел Шкорпил и Херменгилд Шкорпил.

 

 

Споменато е в османски документи от 1573 г. като българско село Аквиран (по името на една от византийските крепости край селото).

 

 

По време на Руско – турската война 1828-1829 жителите на селото, които оказват подкрепа на руските войски, масово се изселват; селото е опожарено. Заселено е отново след 1830 г. Жителите се включват в националноосвободителното движение; през 1873 г. е основан революционен комитет. През 1857 г. е открито основно училище.