БЪЛГАРИЯ: село Айдемир

 

 

Умереноконтинентален климат. Наносни почви. Каучукова промишленост („Каумет” – произвежда вентили за пневматични гуми, спирачен шлаух и спирачни чаркучи за леки автомобили). Зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство.

 

 

Три читалища (първото читалище – „Доктор Петър Вичев”, е основано през 1940). Паметник на културата е църквата „Св. Троица”, построена през 1829, с ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконостас. Специализиран център за информационни и комуникационни услуги.

 

 

Селото е споменато в османски документи  от 1620 с името Ай Тимур, от 1675 – Айдемир, от 1792 – Айтемир. Първото училище е открито през 1846; през периода 1857-1860 в него е учител Илия Блъсков.

 

 

Селото влиза в териториите , дадени на Румъния по Букурещкия мирен договор от 1913 г. Върнато е на България по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. До 1942 носи името Айдемир, през периода 1942-1943 се нарича Княз Хесенски, през 1943 е възстановено старото му име. През 1955 към Айдемир е присъединено село Татарица. В периода 1970-1976 село Айдемир е било слято с град Силистра.