БЪЛГАРИЯ: град Айтос

 

 

Разположен е в Айтоското поле, в южното подножие на Айтоската планина, на двата бряга на Айтоска река, на височина 92 м. Релефът е разнообразен – на север е планински, на юг – равнинен. На северозапад е скалистото възвишение Хисар (височина 322 м).

 

 

Топъл и студен минерален извор. Преобладават варовиците. На места има карст. Преходноконтинентален климат със слабо изразено черноморско влияние. Канелени и ливадни почви. Дъб, габър, източен бук, шипка, билки. Зърнени култури, слънчоглед, зеленчуци, животновъдство.

 

 

Промишленост: хранително – вкусова (консерви, яйца), електротехническа (завод за резистори). Гара на жп линията София – Бургас. Професионална гимназия по селско стопанство. Читалище „Васил Левски” (основано 1869 г.). Музейна сбирка. За паметници на културата са обявени църквата „Св. Димитър Солунски” (построена през 1844 г., с ценни стенописи) и джамията (най – старата в областта). Къща музей „Петър Станев”. Алея на старите занаяти. Айтос е център на мюфтийство. В града се провеждат ежегодно фолклорните празници „Славееви нощи”.

 

 

В града се намира лесопарка „Славеева река” с езера; на изток е скалното образование Тримата братя. Курортна зона по красивия пролом на Айтоска река; етнографски и природен резерват „Генгер” с находище на айтоско сграбиче (български ендемит).

 

 

Разкрити са останки от тракийско селище, северозападно от града – от късноантична и средновековна крепост. През 1206 г., крепостта е превзета от кръстоносците. Спомената е от византийския поет Мануил Фил (около 1275 – около 1350), който дава сведение за завладяването й през 1278 – 1279 от византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот.

 

 

В началото на 14 в., е в пределите на България. През 1330 е завладяна от император Андроник ІІІ Палиолог (1295 – 1341, византийски император от 1328), след битката при Русокастро 1331 г., цар Иван Александър отново налага българската власт в Айтос.

Френският историк Жофроа дьо Вилардуен споменава града с името Лакил (от френски – орел), византийският хронист Никита Хониат, го споменава като Аетос (от гръцки – орел).

 

 

През 1372 г., е превзет от османските войски. Център на каза, по-късно – на нахия (1566 – 1718) под името Айдос. През възраждането се нарича Орлово, Орловец.

По време на Руско – турската война 1828 – 1829 генерал Ридигер го освобождава; в града е настанена главната квартира на генерал Иван И. Дибич – Задбалкански. След сключване на Одринския мир през 1829 г., голяма част от българското население напуска града и се заселва б Бесарабия.

 

 

Първото училище е открито през 1869 г. През 70-те години на 19 в., под влиянието на Георги Раковски е създадена революционна група от съзаклятници. Градът е присъединен към България след Съединението от 1885 г. През 1909 в Айтос е организирана първата стачка на селскостопански работници. През 1910 г., е открито земеделско училище, което през 1921 г., прераства в първото в България средно девическо земеделско училище с пансион и собствена земя.

 

 

През втората половина на 20 в., градът е благоустроен. В подножието на планината е оформена жилищна зона; на юг и югозапад от гарата е обособена индустриална зона.