БЪЛГАРИЯ: Агушевите конаци

 

 

 

Разположени са на полегатия бряг на река Арда. Построени са от местни за нуждите на двама братя, османски феодали от български произход , в два строителни периода – 1825 и 1843 (вторият е отбелязан в надпис върху каменна плоча, поставена на входа на една от сградите – 1258 по егира).

 

 

Агушевите конаци са архитектурен ансамбъл от две представителни жилищни сгради и стопански постройки, които оформят три вътрешни двора. Каменните приземия, измазаните в бяло фасади, еркерите, вътрешните пространства, дърворезбите и стенописта носят типичните белези на традиционната родопска архитектура.

 

 

В северната част е Големия конак, построен като одая конак – само за гости. В представителния, настлан с едри камъни (калдъръм) двор доминират двуетажните жилищни крила с обширни открити пространства – потони, много стаи (кощи, одаи и кьошкове) и три стълбища. Всяка стая има огнище и долапи и е богато декорирана. Стопанската част включва летни кухни, жилища за прислугата и помещения за животни.

 

 

Малкият конак има също богата планова схема и внушително архитектурно оформяне. Големият  му двор е ограден от северната страна със стопански помещения и открит потон, от юг и запад – с висок зид. Жилищната част е двуетажна. Еднораменна дървена стълба извежда в етажа – на отворения към двора потон. Помещенията, във всяко от които има огнище, гледат към улиците. В югоизточния ъгъл се намира кръгла жилищна кула, чийто корниз е богато украсен със стенописи.

 

 

Агушевите конаци са реставрирани и уредени като музей. В Големия конак се помещава експозиция на традиционното домашно тъкачество в Родопите.